Класификация на софтуера според условията за разпространението и използването му

Всеки потребител знае, че програмите могат да бъдат платени или безплатни, но има твърде разнообразни видове „платени“ и „безплатни“ програми:

  • комерсиален софтуер;
  • свободен софтуер;
  • софтуер с отворен код;
  • условно безплатен софтуер;
  • софтуер, за който се плаща чрез реклама;
  • ОЕМ софтуер и др.

Комерсиален софтуер

Използването на комерсиалния софтуер  трябва да се заплаща. Комерсиалният софтуер се разпространява при защита на авторското право и интелектуалната собственост, защитен е чрез лицензи, патенти, договори за използване и др.

При закупуването на комерсиален софтуер купувачът не става негов собственик, а получава лиценз за използването му. Софтуерният лиценз определя условията за разпространението и използването на софтуерния продукт от потребителя, закупил негово копие. Има различни видове софтуерни лицензи: в някои случаи закупеният софтуер може да се инсталира неограничен брой пъти за един или два компютъра, използвани от купувача; в други случаи е необходимо допълнително заплащане за всяка нова инсталация. Често е необходимо да се направи регистрация или активация, за да може да се използват пълните функционални възможности  на съответния софтуерен продукт.

Потребителят няма достъп до изходния код на комерсиалния софтуери не може да го промени. Доставчиците на подобен софтуер обикновено се ангажират с неговата поддръжка, представят нови версии  на потребителите при облекчени условия.

Закупуването на комерсиален софтуер може да се реализира и чрез интернет. При това може първо да получите демо версия с ограничени функции или пробна (trial) версия, ограничена по време. Trial версията може да стане пълнофункционална версия след регистрация и заплащане.

Вариант на кпмерсиалния софтуер е заплащането на абонаментна такса-месечна или годишна за неговото използване. Подобен подход се прилага например при някои антивирусни програми, чиито бази от данни трябва периодично да се обновяват.

Друг вариант на комерсиалния софтуер е моделът „заплащане при използване“ (pay-per-use) – например,ако потребителят използва определен софтуер сравнително рядко, за него ще бъде по-изгодно не да закупува съответния продукт, а да заплати такса за неговото използване. Някои специалисти за на мнение, че този модел ще придобива все по-голямо значение във връзка с развитието на cloud технологиите. 

Софтуерни лицензи

Лиценз

Описание

Еднопотребителски лиценз( single-user) 

Софтуерът може да бъде инсталиран на един или в някои случаи на два компютъра, използвани от потребителя

Многопотребителски лиценз (multiuser)

Специфицира броя на потребителите, които могат да използват софтуера и може да бъде инсталиран на техните компютри

Лиценз за едновременно използване (Concurrent-user)

Предназначен за работа в мрежа; дава възможност софтуерът да се използва от неограничен брой потребители, но само определен брой потребители могат да го използват едновременно ( в определ момент)

Лиценз за сайт (site)

Дава възможност за използване на софтуера навсякъде в определен сайт от всеки потребител

Алтернатива на комерсиалния софтуер са свободният софтуер и софтуерът с отворен код. Създателите на тези концепции са дефинирали алтернативни авторски права и лицензи за разпространението им.

Свободният софтуер се придобива безплатно. Но създателите на концепцията за свободния софтуер предпочитат да го наричат „свободен“, а не „безплатен“. Те го характеризират като „софтуер, който уважава свободата на потребителите“ – по-конкретно потребителите имат свободата да изпълняват, копират, разпространяват и усъвършенстват този софтуер.     

Софтуерът с отворен код

Софтуерът с отворен код се разпрострянява заедно със своя изходен код. Това дава възможност за промяна и усъвършенстване от самите потребители. Обикновено е безплатен и се разработва колективно. Този лиценз, също както свободния софтуер, дава възможност за използване, промяня, усъвършенстване на софтуера, както и за неговото разпространение.

Очевидно свободният софуер и софтуерът с отворен код, съответно организациите, които ги подкрепят, преследват подобни цели, но същевременно има някои различия в основополагащите принципи на двете концепции: при отворения код акцентъте върху подхода за неговото разработване и развитие, а свободният софтуер е социално движение. Все пак съществено е, че двата вида софтуер могат да се придобиват и изполват безплатно, че има голямо разнообразие от програми, които се разпространяват под тези лицензи, вкл. Бизнес пакети, компютърни игри и т.н. Напълно естествено е и обединяването на концепции на двата лиценца в термина FOSS (Free abd Open Source Software) – софтуер, който е свободен и с отворен код.

Като недостатък на свободния софтуер и на софтуера с отворен код могат да се посочат проблеми в тяхното качество, поддръжка и др.

Към условно безплатния софтуер (shareware) се отнасят множество помощни програми. Обикновено тяхното използване е ограничено по време или брой стартирания. По този начин потребителите имат възможност да тестват съответния софтуер преди да го закупят. След изтичане на тестовия период (обикновено 15-45 дена) програмата или не може да се използва вече, или нейните функции се ограничават. След като заплати на разработчика, потребителят получава ключ, с който може да продължи да използва програмата.

Програмите, за които се плаща чрез реклама (adware), получават широко разпространение в края на миналия век, но днес значението им намалява. При adware програмите плаща не потребителят, а рекламодателят, на който е предоставено място за реклама в съответната програма под формата на рекламни банери и прозорци. Потребителят, в замяна на ползването на програмата, трябва да гледа рекламите, включени в нея, да посещава някои сайтове.Известни са обаче много случаи на злоупотреби при adware програмите, като разработчиците им са ги използвали за разпространяване на шпионски програми и вируси. Ето защо тяхното използване е ограничено.

ОЕМ-версиите са специални варианти на комерсиални програми. ПРедоставят се на по-ниска цена, инсталирани на готова компютърна конфигурация. При този вариант например цената на MS Windows може да бъде неколкократно по-ниска. ОЕМ софтуерът се използва също при цифрови камери, принтери, мобилни устройства и др. Възможно е ОЕМ версията да бъде по-стара или с ограничена функционалност в сравнение с комерсиалната версия.

При условно платимия софтуер (donationware) авторът по принцип не отказва заплащане за своята разработка. Той обаче не изисква от потребителите непременно да му платят, а функциите на съответната програма не са ограничени. С друфи думи потребителят плаща, ако желае. Под тази форма се разпространяват редица компютърни игри, добавки към комерсиален софтуер, помощни програми и др. На практика се оказва, че много от потребителите правят подобни дарения и donationware  може да бъде един успешен модел за разпространение на софтуера, но все пак неговата роля е по-ограничена.

Като вариант donationware и shareware  програмите може да се разглеждат някои по –екзотични модели за разпространяване на софтуера- например „ заплащанеъо“ за програмата като потребителят изпрати пощенска картичка на разработчика й (cardware), почерпи го бира, ако го срещне, или изпие бира за негово здраве (beerware).

Класификация на софтуера според версиите

Версията на програмата най-общо показва етапа на нейното разработване, степента на тестване за грешки. Известно е, че няма софтуер без грешки. Работейки по дадена програма, разработчикът може да разпространява някои предварителни версии. Така се привлича и тества инетесът на потребителите от една страна, а от друга програмата се предоставя за тестване на по-широк кръг от потребители, като така се увеличава вероятността за откриване на някои грешки в нея.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *